Официално бе открита новата пpeчиcтвaтeлнa cтaнция нa гр. Bидин
Във Видин официално беше открита новата пречиствателна станция за отпадъчни води (ΠCOB), чиято втора фаза на строителство е реализирана със средства по OΠ „Oĸoлнa среда 2014-2020“. Това е втора фаза на проект „Рехабилитиране и разширяване на водоснабдителната и канализационна система във Видин”, финансиран по ОП „Околна среда 2007-2013 г.”.
В първата фаза на проекта е извършена рехабилитация на водопроводната мрежа, реконструкция и разширение на канализационната мрежа. Общата дължина на рехабилитираната водопроводна мрежа е 13,42 км, а на рехабилитираната и новоизградена канализационна мрежа – 13 км. По реконструираната ВиК мрежа са подменени сградните канализационни и водопроводни отклонения. Реконструирани са две канализационни помпени станции.
Във втората фаза на проекта изцяло е завършена и пусната в експлоатация Пречиствателната станция за отпадъчни води (ПСОВ) – Видин. Чрез нея цялoтo ĸoличecтвo oтпaдъчни вoди oт гpaдa вeчe ce пpeчиcтвaт пpeди зaycтвaнeтo им в peĸa Дyнaв. Kaпaцитeтът ѝ пo opгaничнo зaмъpcявaнe e 56 000 еквивалент житeли до 2041 г. Станцията обработва отпадъчните води със среднодневен дебит от 1 440 куб. м на денонощие. Прилага се технология, която освен механично почистване на водата, я подлага и на биологично пречистване. Cтaнциятa e oбopyдвaнa cъс cъвpeмeнни cиcтeми зa тpeтиpaнe нa oбpaзyвaнитe yтaйĸи, а отделеният газ ce изпoлзвa в KO-гeнepaтopa (Цeнтpaлнa инcтaлaция зa тoплиннa и елeĸтpичecĸa eнepгия – ЦИTEE), зa дa гeнepиpa eлeĸтpичecĸa eнepгия. Извлeчeнaтa тoплиннa eнepгия oт гaзoвия двигaтeл ce изпoлзвa зa oтoплитeлните нужди на станцията.
Вицепремиерът Томислав Дончев участва в церемония по откриването и посочи, че инвестицията може да не е от най-видимите, но е една от най-важните, защото е инвестиция в околната среда, въздуха, здравето и живота на гражданите.
Отсечката Ябланица – Боаза от АМ „Хемус” е готова предсрочно
В участъка е най-големият армонасип на Балканите
Очакванията, че отсечката Ябланица – Боаза ще бъде завършена предсрочно се оказаха оправдани, както през април информира консорциум „ХВП Ябланица“ ДЗЗД, изпълняващ строително-монтажните работи по проекта „Изготвяне на технически проект и строителство (инженеринг) на обект: АМ „Хемус“, участък от км 78+500 до км 87+800“. Спрямо строителния график на изпълнителя стана ясно, че дейностите напредват изпреварващо, независимо от поставения краен срок за завършване – март 2020 и първоначално предвидените 910 дни за изпълнение. Точно 6 месеца по-рано отсечката е факт.
Новите 9,30 км са резултат от успешното и предсрочно приключване на същинското строителство, стартирало след два етапа по изготвяне на техническия проект и неговото приемане. Строително-монтажни работи в участъка започнаха в началото на март 2018. Преминаха през множество проверки и приключиха с края на тазгодишния строителен сезон – точно каквито бяха прогнозите спрямо темпа на реализираните дейностите, липсата на форсмажорни обстоятелства и оптимизирания, непрекъснат процес на работа по трасето. По участъка се работеше на 3 смени, а ежедневно оперираха над 250 служители, 150 самосвала и десетки други машини от строителната механизация.
Като инженерно изпълнение, изграждането на отсечката Ябланица – Боаза е една от най-сложните и трудни части от трасето на цялата автомагистрала „Хемус”, поради особената морфология на терена и специфичните геоложки условия.
Забележително е общото количество насипи в участъка, необходими за изграждане на трасето – приблизително 1 000 000 куб. м. За линейното провеждане на протежението му бе изпълнен и взривен способ на мястото на строително-монтажните дейности. Общият обем скален изкоп, добит след прилагането на взрив, е внушително число – над 1 200 000 куб. м. Образно казано, това количество се равнява на 66 000 камиона пълни догоре, подредени един до друг.
Сред обстоятелствата, определящи сложността е изграждането на армонасипите. Де факто, те формират неговата дължина. Армонасипът е сложна конструкция от вплетени земни маси (чакъл и трошен камък с разномерни фракции) и метални мрежи, осигуряващ вътрешно укрепване на почвения масив и поемане на натоварванията по трасето.
В отсечката Ябланица – Боаза са изградени 6 армонасипа с различен обем, височина, дължина, зелено лице и степен на сложност. Това е и участъкът, в който е изградена най-голямата армонасипна конструкция, както в България, така и на Балканите. Армонасип 4 е най-обемното пътно-транспортно съоръжение с височина на армонасипната конструкция 25 м. Същинската му височина е 37 м при обща за терена от 45 м. Дължината му е 310 м, зеленото лице е над 4 000 кв. м, а общият обем на насипните маси е над 262 000 куб. м.
Големите новоизградени пътни съоръжения, които пресичат трасето на АМ „Хемус” са три. Едно от тях е и подлезът, обслужващ пътя за туристическата забележителност и природен феномен – пещера Съева дупка.
Над 135 000 т са вложените допълнителни материали за стабилизация, а 104 000 т са положените асфалтовите смеси, формиращи покритието на лентите за движение. Точно 27 са водосточните съоръжения под трасето на магистралата. Най-голямото от тях представлява правоъгълен стоманобетонов (кахонен) водосток, състоящ се от 62 елемента, като всеки е по 15 т. Денивелацията между втока и оттока е 20 м.
За безопасността и организацията на движението по отсечката Ябланица – Боаза са монтирани над 30 000 м ограничителни системи от стомана. Над 24 500 м са предпазните мрежи. Инсталирани са 160 кв. м светлоотразителни пътни знаци, 348 светещи бализи и 3254 светлоотразители.
Върху новоприсъединеното трасе е положена 12 800 кв. м пътна маркировка с висока нощна видимост при влажна настилка.
Над 90 000 кв. м пътни откоси по участъка са затревени с тревна смеска. За естетизацията и подпомагане процесите по естественото укрепване са засадени 175 дървесни вида и 44 111 храсти и ниска растителност.
Сред специалистите в екипа, участващ в изграждането на магистралата, са и представители на строителите още от 1980 г., които с готовност подкрепят и предават знания и опит на младите колеги инженери.
От началото на октомври новоизграденият участък от пътен възел Ябланица до пътен възел Боаза вече е присъединен като част от същинското трасе на автомагистрала „Хемус” – официално открит и отворен за движение.
Армонасипите
· Армонасип 1 е изграден в участък от км 78+950 до км 78+995 с дължина 45 м, височина на армонасипната конструкция 9 м, зелено лице 356 кв. м, при общ обем насип 4 900 куб. м.
· Армонасип 2 е изграден в участък км 79+287 до км 79+558 с дължина 273 м, височина на армонасипната конструкция 8 м и обикновен насип 1,50 м, обща височина на насипа 9,50 м, зелено лице 1 491 кв. м, при общ обем насип 12 160 куб. м.
· Армонасип 3 е изграден в участък км 80+320 до км 80+660 с дължина 340 м, височина на армонасипната конструкция 16 м и обикновен насип 12 м, обща височина на насипа 28 м, зелено лице 3 711 кв. м, при общо количество насип от 150 730 куб. м.
· Армонасип 4 е изграден в участък км 83+200 до км 83+510 с дължина 310 м, височина на армонасипната конструкция 25 м и обикновен насип 25 м, обща височина на насипа 37 м, зелено лице 4 183 кв. м, при общо количество насип от 262 480 куб. м.
· Армонасип 5 е в участък км 83+910 до км 84+100 с дължина 190 м, височина на армонасипната конструкция 18,50 м и обикновен насип 12 м, обща височина на насипа 30,50 м, зелено лице 1 984,12 кв. м, при общ обем насип 171 340 куб. м.
· Армонасип 6 е изграден в участък км 87+520 до км 87+615 с дължина 95 м, височина на армонасипната конструкция 7,10 м и обикновен насип 1,50 м, обща височина на насипа 8,60 м, зелено лице 373 км. м, при общ обем насип 10 320 куб. м.
© 24 часа Специално приложение „Строителен бизнес – Кой Кой е“
Едва на 26 години Калин Борисов ръководи строежа на магистрала “Хемус”
Когато е зам.-шеф по строителството на северната тангента в София, е студент в пети курс
РОСИЦА ХРИСТОВА
© 24 часа Специално приложение „Строителен бизнес – Кой Кой е“
– Хайде, нека да разкажа за теб!
– Какво толкова – просто си върша работата.
– Вярно, така е. Но не всички го правят. А в твоя случай е много по-различно – ръководиш огромен обект, имаш големи отговорности.
– Ама аз не виждам нищо специално, най-обикновен човек.
– Не, необикновен си и при това толкова млад. Може да вдъхновиш много хора.
Така продължава телефонният ни разговор с Калин Борисов около 10-ина минути. Уговарянето да се съгласи да пиша за него се оказва трудна работа. И колкото повече ми отказва, толкова по-ясно разбирам, че трябва да разкажа за него. Защото това 26-годишно момче накара премиера Бойко Борисов да го слуша с респект и уважение към знанията, качествата и размаха, с които ръководи строежа на магистрала “Хемус”. Няма грешка, Калин Борисов, главният ръководител по изграждането на “Хемус”, е само на 26 г. С разпорежданията му се съобразяват технически ръководители и работници – общо над 200 души. И не само. По-възрастни мъже, врели и кипели по пътищата на България, знаят, че казаното от Калин е правилно и разумно. Когато все пак се срещаме, той е пестелив на думи, свързани с него. Все така си остава убеден, че не е необходимо да се шуми около него. Но все пак малко се разприказва – става ясно, че е роден и израснал в Рудозем. Бил на 2 г., когато баща му починал. Отгледала го майка му с учителската си заплата. Учил математика и информатика в гимназията, продължил с транспортно строителство във ВИАС.
“Работех в строителния сектор още като студент във втори курс. През лятото бях на стаж на обект във Велинград, хората бяха много доволни от желанието и ентусиазма ми. Предложиха ми след завръщането си в София да започна работа в офиса на фирмата им”, разказва младежът, който е силно помургавял от слънцето, прежурящо всеки ден над строежа.
Така получил възможност да съвместява обучението с практиката. Минал през два от основните отдели – офертен и отчетен. Казвам му, че отрано е започнал кариерния си път, тръгвайки като в чужбина – от най-ниското стъпало. Съгласява се и допълва убедено, че ако не бил започнал работа на такъв ранен етап, със сигурност нямало да бъде днес там, където е.
Преди да се озове на трасето на “Хемус”, натрупал ценен опит на много сериозни и отговорни обекти. Зад гърба му е северната скоростна тангента в София, където заемал длъжността зам.-ръководител, а бил в пети курс.
“Работещите в тази сфера знаят, че построихме тангента- та за 6-7 месеца”, изрича със задоволство Калин Борисов. Поканата да се заеме с магистралата дошла още на тангентата. Забелязали го, оценили го и решили, че той е точният човек. Още повече че предната година завършил и друг тежък обект – околовръстния път в Смолян, със съоръжения и тунели. През пролетта просто го извикали и му предложили да е главен ръководител.
“В началото имах сериозни притеснения, бях в шок от голямата отговорност. Имах колебания дали ще мога да се справя, но ме убедиха, че има кой да ми помага”, казва момчето с модерна подстрижка, подхождаща за дискотека.
Калин смята, че с дадения шанс е имал страхотния късмет да се реализира в България. Никога не е мислил да търси възможности в чужбина – тук е неговото място, неговото всичко. Макар че преди време бил изправен пред дилема: дългогодишната му приятелка тръгнала за Щатите, предложила му да заминат заедно. “Нямаше как да загърбя постигнатото тук и останах”, признава с малко тъга.
– Как те възприемат работниците – сигурно повечето имат синове на твоята възраст?
– Винаги гледам да поддържам някакво йерархично ниво, но всички знаят, че нещата няма да се случат без техния труд и желание.
– Търсят ли те по лични поводи?
– О, да. Споделят проблемите си, налага се да разрешавам различни битовизми. И не забравям, че всички сме хора с мисли и чувства.
Разговорът неизбежно стига до срещата с премиера Борисов, когато той инспектира строителните работи на “Хемус”. Пред тях застана Калин Борисов и започна компетентно и със самочувствие да обяснява какво са свършили и какво още предстои. Бойко Борисов с удивление гледаше това момче, което говореше увлекателно и с размах. Някой му подсказа, че това е главният ръководител, и той съвсем се прехласна. Веднага оцени качествата му – с типичния си маниер по човешки преметна ръка и представи младежа на медиите. Личеше, че се гордее с него, и свойски го попита: “Добре ли ти плащат?”. “Доволен съм, не се оплаквам. Но на този етап ми е по-важно да трупам опит, отколкото какви пари вземам”, отвърна скромно и притеснено Калин Борисов.
Премиерът му заръча: “Пази хората, момче! Машини, багери и трактори може да купим, но хора – не”. Калин Борисов казва на човека от другата страна на жицата къде да слагат водостоците. После обяснява и на мен, че това са 14-тонни бетонни елементи, извънгабаритни, трудни за превозване. Затова предложил да си ги правят на място. Това пък довело до икономии на сериозната сума от 40 млн. лева. Вместо за 90 млн. магистралата ще бъде изградена за 50 млн. лева. Така с размах действа младежът – пътен инженер. Днес, когато отсечката между Ябланица и Боаза на магистрала “Хемус” е вече готова и пусната в експлоатация, Калин Борисов има все още да довърши някои неща по обекта и не знае къде ще е следващият. На тази отсечка има уникално съоръжение – армиран насип с височина 40 метра, в който са вградени много специфични предпазни мрежи и системи. 25 от тези 40 метра са почти отвесни и магистралата минава отгоре върху насипа. В бранша много се говори, и то с възхищение за това съоръжение, но Калин е уклончив по въпроса. Обяснява само, че става дума за специфично съоръжение и че ако трябва някой да се гордее с него, то трябва да се гордеят всички, които са работили по проектирането и изграждането му.
Германски студенти „инспектираха” магистрала „Хемус”
Група от студенти от Техническия университет от Щутгарт посети участъка Ябланица – пътен възел „Боаза” на магистрала „Хемус”, която в момента се изгражда от „Хидрострой”. Всички те са бакалаври по инженерство и са в страната ни със свои преподаватели, една от които е българката Лейла Шакър.
Студентите са на посещение в България за три дни и са проявили интерес към изграждането на АМ „Хемус”. При посещението си на обекта те наблюдаваха организацията на работа и съоръженията.
Малко след посещението им бяха планирани взривни работи, които те успяха да наблюдават.
Голямо вълнение е предизвика и възможността да се изкачат по стълбата на една от асфалтовите бази.
Групата продължи към Гложенския манастир, а утре предстои да направят и обиколки из София.
Отсечката Ябланица – пътен възел „Боаза” трябва да бъде завършена през март 2020 г.
АМ „Хемус” ще свързва София с Варна и ще дублира първокласните пътища Е70 от Варна до Шумен, Е772 от Шумен до Ябланица и Е83 от Ябланица до София. Към момента в експлоатация са участъците от София до Ябланица и от с. Белокопитово до Варна с обща дължина от около 170 км. Неизградената част започва от гр. Ябланица, Ловешка област, на запад и завършва при с. Белокопитово, Шуменска област, на изток. Тя ще свърже вече изградените участъци в западния и източния ѝ край с градовете – Плевен, Ловеч, Велико Търново, Търговище и Шумен. АМ „Хемус“ ще бъде източно-западната връзка в Северна България и с пристанище Варна, което е ключово място за търговия с Украйна, Русия, Турция и Близкия Изток.
©Източник: в. „24 часа”
Най-добрите университети с академични оскари
На 12 февруари се състоя третата официална церемония по награждаването на „Най-добрите университети в България”. Отличени бяха 25-те висши учебни заведения, показали най-високи резултати през изминалата година. Ректорите им получиха своите грамоти лично от министри и представители на бизнеса. Събитието бе проведено със съдействието на вестник „24 часа“ – основоположник през 2004 г. на инициативата „Рейтинг на университетите в България“. Осмото й издание се фокусира и върху становището на бизнеса по темата „как да се подобри връзката образование-бизнес”, отразено на страниците на „24 часа”.
„Безспорно образованието в България поставя стабилна професионална основа, но практическите знания и умения, придобити още в процеса на обучение, стават все по-значими.
Бизнесът е изправен пред предизвикателствата от една страна да предложи, а от друга – да приеме и консултира идеи и инициативи, свързани с практическата насоченост не само на висшето образование. Безспорно, един от офисите на нашия бранш е строителната площадка и там се поставя най-важното начало на всяка професионална кариера в областта на строителството. Познаването на практическите процеси, попадането в непредвидени ситуации и своевременното справяне с тях, като част от екип, смятам за мотивиращо за всеки млад специалист. До днес в строителния бранш са заети професионалисти, пренесли професията през десетилетия, които продължават да надграждат квалификацията си. Възможността да се докоснеш до опита, знанията и уменията им в практическа ситуация мога да определя с една дума – безценна!” сподели Живко Недев – изпълнителен директор на „Хидрострой” АД, който връчи отличие на проф. Митко Георгиев, ректор на Химикотехнологичния и металургичен университет – София.
Проф. Георгиев подчерта, че заетите в тази индустрия дават 17% от БВП на България, а добрият рейтинг на университета в страната го подрежда с 400 места напред в международните класации.
Краят на церемонията бе отбелязан с традиционна обща снимка на отличените, с пожелания за нови успехи и потвърждаване на стремежа за тясно сътрудничество между бизнес и образование.
©снимки: в. „24 часа”
Последни коментари